• “ЖЕНАТА МАРИЯ

    С диви круши и резенче хляб във торбата
    тя пристигна - хвърли в ръцете ми шала
    и прошепна: "Аз съм Мария... Аз съм жената
    на всички мъже и на мъртвите даже."

    Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа -
    аз припаднах до двете й връхчета тънки...
    И притиснати в тъмното като дини пращяхме,
    докато не напука гърба си старото слънце.

    Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича
    от окото на чайника топлото мляко -
    както в праха на игрите се губи детето и тича,
    така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.

    С диви круши и резенче хляб във торбата
    тя сега е при друг и навярно се готви да каже:
    "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
    на всички мъже и на мъртвите даже..."

    Но угасва накрая фитила и тя ще стане съпруга
    на някой човечец ревнив и със злато назъбен.
    Ще виси на ръката му и ще мъкне живота му глупав,
    окован със токи, с вратовръзки увързан.

    А преди да умре, ще излезе отвън и ще лъсне
    обувките прашни - за смъртта ще се стяга.
    После ще литне към облака подир ятото гъски,
    без да помаха дори на човека, останал на прага.

    С диви круши и резенче хляб във торбата
    тя ще спре на небето и ще викне към райската стража:
    "Аз пристигнах... Аз съм Мария - жената
    на всички мъже и на мъртвите даже.”

Topics