• “Сватбата на мама

    Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
    потъна баща ми в тревите зелени.
    Вече двайсет години аз го очаквам
    и от двайсет години мама се жени.
    Самотни и тъжни дохождат мъжете -
    причесани меко, с походки красиви.
    Говорят, сами си предлагат ръцете.
    А тя и не иска да знае. Щастлива
    излиза навън и се рови из двора,
    ходи донякъде - с мляко се връща,
    сяда на прага, с тишината говори ...
    Откакто я помня, все си е същата.

    Но някой ден ще пристигне жениха
    и ще приседнем в стаята трима.
    Тихо ще вият кларнетите, тихо
    ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
    Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
    Най-после ще заговорят за здравето.
    Ще оживее нашата къщица бедна,
    ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
    Ще поплаче на прага моята майка
    и ще си легне бавно в нощта
    до кроткото рамо на непознатия
    и до сърцето на мъртвия ми баща.”

Topics