Георги Константинов Quotes

• “Аз без да мисля - те обичах.
  Сега те мисля - без любов.
  Какъв да бъда предпочиташ:
  наивник или философ?
  
  Но всеки избор е приключен.
  Аз твърде много съм ти дал –
  мечтал съм да ти бъда куче,
  любима книга, гривна, шал.
  
  Да бъда винаги до тебе,
  да бъбря глупости с талант...
  Но онзи някой е погребан.
  Спортувам и прелиствам Кант.
  
  Лекувам с работа гнева си.
  Анализирам
  любовта...
  Но вече дните ми са къси
  и много дълга е нощта.”

  Георги Константинов

  12 Copy to clipboard Copy quote
• “Да се вземе решение е най-лесното нещо. Може всяка вечер да решаваш и всяка сутрин да забравяш какво си решил. Ала Туфо беше котарак с характер - като решеше нещо, нищо не можеше да го спре: "речено-отсечено, казано-отрязано, ставам-заминавам!”

  Георги Константинов

  4 Copy to clipboard Copy quote
• “В стаята миришеше на спокойствие и портокали...”

  Георги Константинов

  3 Copy to clipboard Copy quote

• “Колко смешни напъни и болки,
  дребни страхове и смехове!
  Колко запъхтени обиколки
  в сянката на ниски върхове!
  
  Боже, как пилеем дните!..
  Глухо тътне битката за бит...
  Сякаш ще живеем със орлите.
  Сякаш сме от мрамор и гранит.
  
  Плащаме със мигове броени
  всяка малка радост и злина...
  Ще извършим подвиг
  в друго време.
  Или в други полувремена.
  
  Бъдещето чакаме с охота -
  все натам обръщаме чела...
  Ала не е вчерашен живота:
  вярва само
  в днешните дела.”

  Георги Константинов

  2 Copy to clipboard Copy quote

• “И МНОГО ДЪЛГА Е НОЩТА
  
  Аз без да мисля - те обичах.
  Сега те мисля - без любов.
  Какъв да бъда предпочиташ:
  наивник или философ?
  
  Но всеки избор е приключен.
  Аз твърде много съм ти дал -
  мечтал съм да ти бъда куче,
  любима книга, гривна, шал.
  
  Да бъда винаги до тебе,
  да бъбря глупости с талант...
  Но онзи някой е погребан.
  Спортувам и прелиствам Кант.
  
  Лекувам с работа гнева си.
  Анализирам
  любовта...
  Но вече дните ми са къси
  и много дълга е нощта.”

  Георги Константинов

  1 Copy to clipboard Copy quote
• “Ала не мога да усетя
  реалната си плът,
  защото сред тълпата няма място
  и за мойта сянка.”

  Георги Константинов

  1 Copy to clipboard Copy quote

• “Тъмен вятър вилнее и брули звездите,
  а градът сомнанбулно говори насън...
  Малко светло кълбо
  там горе прелита
  и безшумно се скрива зад близкия хълм.
  
  Май видях НЛО...
  Над Земята витае...
  Но защо фантазирам в среднощния час?
  Самолетът за Атина всъщност това е.
  А пък тук, на земята
  НЛО- то съм аз.
  
  Аз от грижи не спя, от опънати нерви-
  тъмен вятър приижда
  и в моя живот...
  Само аз ли се лутам в шумящото време?
  Накъде е запътен човешкият род?
  
  В мен будува тревога необяснима.
  И нощта извънземна
  ме тегли навън...
  Засега съществувам. Все още ме има.
  След това ще изчезна
  зад близкия хълм.”

  Георги Константинов

  1 Copy to clipboard Copy quote

• “СЪВЕТ
  
  Може би
  ви изглежда наивен съветът...
  Но с реалния риск да сгреша,
  ще ви кажа:
  Ходете пеша, момчета!
  Всекидневно ходете пеша!
  Ако може - не влизайте
  във лимузина.
  Ако може - не чакайте
  влак.
  По паважа вървете,
  нагазвайте в глина,
  стъпки слагайте в новия сняг.
  По земята вървете -
  не вземайте лифта.
  Тихо слушайте говор горещ...
  И обувки купете си
  няколко чифта.
  И ги скъсайте с бодър вървеж!
  Медицината
  тук ме подкрепя напълно:
  В ранно утро - стани и ходи!..
  Предполагам,
  така ще живеете дълго.
  И след вас ще останат
  следи.”

  Георги Константинов

  1 Copy to clipboard Copy quote

• “ЧИСТ ПОНЕДЕЛНИК
  
  И аз съм си казвал:
  ще почна отново.
  От чист понеделник. От първа бразда...
  Но дните предишни ме гледат сурово.
  И спират ме думи, покрити с ръжда.
  И горска пътека, забравена вече,
  ме дърпа да тръгна през ланския сняг...
  И в стария шлифер откривам билетче
  за минала драма,
  за вчерашен влак.
  Морето ме люшка с тревожна насмешка -
  в дълбокото плувам, а пояс не взех...
  Но тъй ми е нужна случайната грешка!
  Не бих я сменил
  за планиран успех.
  Кога стана сряда?... Живея съдбовно
  в средата на път, на любов, на пожар...
  И пак си повтарям:
  ще почна отново.
  От чист понеделник. От нов календар...”

  Георги Константинов

  1 Copy to clipboard Copy quote

• “ОТРАЖЕНИЕ
  
  
  Ти си влюбена в него,
  понеже приличал на мене...
  Не разбирам.
  Съвсем не разбирам.
  Това е нелепа шега.
  Но те виждам, че тичаш
  подир моето отражение,
  без да мислиш за мене...
  И себе си мразя сега.
  
  Своя вчерашен вид
  още днес ще сменя непременно.
  Ще потърся назаем
  лице с променени черти -
  ще си пусна брада,
  ще раздавам усмивки на дребно.
  Ще съм друг.
  А живей с онова отражение ти.
  
  Беловата ще скъсам!
  Ще зачеркна на кръст оригинала!
  На шегата нелепа
  ще видиш финала нелеп -
  ще минавам край теб
  променен и с душа огрубяла...
  И ще търся момиче,
  което прилича на теб.”

  Георги Константинов

  0 Copy to clipboard Copy quote

• “ЗАГАДКА
  
  Има нещо, което
  ще гадая до гроба -
  как човекът превръща
  любовта си във злоба?
  
  Как настава в сърцето
  тази тъжна промяна -
  вместо песен на славей,
  тъмен крясък на врана?
  
  Как щастливата глътка
  до отровата стига?
  Как прегръдката нежна
  става тежка верига?
  
  Има нещо в простора,
  непонятно за мене...
  Обяснете ми, хора,
  от любов озлобени -
  
  как сърцето обича
  само няколко мига?
  Злоба има за всички.
  Любовта не достига.”

  Георги Константинов

  0 Copy to clipboard Copy quote

• “В гонитба с часовете
  години съм пропуснал.
  От търсене на радост
  що болки съм събрал!
  Най-тихата самотност
  сред хора съм почувствал.
  И моят вик за близост
  в самотност е узрял.
  
  Спокоен съм оставал
  сред шумовете празни.
  Под облаците вечни
  вървял съм променен.
  От тъмен гняв съм плакал
  в най-хубавия празник.
  И празнично съм тръгвал
  към делничния ден.
  
  От своя връх съм слизал
  в безкрайното начало.
  И бързо съм превръщал
  тъгата във шега...
  Но няма да ви кажа,
  че черното е бяло.
  По черен път поемам
  високо - към снега.”

  Георги Константинов

  0 Copy to clipboard Copy quote

• “ТАЗИ СУТРИН ИМАШЕ ВРЕМЕ ЗА ВСИЧКО...
  
  Тази сутрин
  имаше време за всичко -
  уморените си поспаха,
  ранобудните купиха мляко
  и послушаха радио,
  децата тръгнаха към училище,
  без да бързат.
  Съседът прекопа градината,
  а аз написах десет реда
  повече.
  Тази сутрин
  сменихме лятното време
  със зимно...
  И тъй получихме илюзията,
  че сме изпреварили живота
  с един час напред.
  Спряхме в утринта
  и гордо зачакахме
  часовникът да ни настигне...
  Неповторимо усещане!
  А как ли се чувстват
  големите гении,
  които живеят
  с един век напред?”

  Георги Константинов

  0 Copy to clipboard Copy quote